>>144757013 (OP)
>Существуют ли не квазициклические группы, все собственные подгруппы (подгруппы, отличные от единичной и всей группы) которых конечны?
Любая конечная группа азазаза.

>>144757013 (OP)
> Как неживые химические соединения образовали сложные, самовоспроизводящиеся формы жизни?
Автокаталитические реакции же.

Изи для меня.

>>144757013 (OP)
ответил, проверяй

>>144760737
Ну логика в том что быдло которое может в гугл сейчас будет выебываться перед ОП

>>144761041
Тогда ясно. Так оно и есть.

>>144757013 (OP)
Первокурсник решил выебнуться?

>>144757013 (OP)
Опрос немного не корректен, я его отредактирую если ты не против.
1. Почему мамка анона так устойчива к анальным ласкам ?
2.Можно ли предсказать вторичную, третичную или же четвертичную структуру целлюлитной жопы мамаши анона, основываясь только на информации о последовательности хуев в ней побывавших и условиях среды?
3. какие неживые химические соединения образовали сложные, необратимые изменения в психике двачеров ?
4.Могут ли жирные сиськи мамаши анона, не скрывающиеся за горизонтом ливчика и известные как «голые сиськи», возникать из реалистичных начальных условий?
5. Совместимы ли принципы релятивистской локальной квантовой теории двачера с существованием нетривиальной матрицы рассеяния его спермы по еблу ОП?
6.Почему не сохраняется симметрия левого и правого яичка?
7.Может ли быть вычислен ip двачера за время на дрочки правой рукой Альфа-хуя на классическом компьютере?
8.Каков точный механизм транспорта белков спермы на ротешник ОПа?
9.Каким образом возникла 47 хромосома у посетилей данной борды?
10.Чему равна длина хуя двачера в n-мерном евклидовом пространстве?
11.Существуют ли не квазициклические группы анонов, все собственные подгруппы (подгруппы, отличные от единичной и всей группы) которых не ебали мамашу ОПа?
12.Все ли нетривиальные хуи описываемые дзета-функцей поместятся на одну прямую от ротешника ОПа до его анального отверстия?

>>144761587
>2017
>все ещё пытаются в мамок
Нахуй отсюда

>>144761693
это классика блядь, это знать нужно.

>>144761722
Двачую.

>>144757013 (OP)
>6.Почему не сохраняется CP-симметрия?
Потому что невозможно найти двух близняшек-лоллей и трахнуть их одновременно.
Про остальное не знаю

>>144762133
нельзя засунуть один хуй в 2-ве пизды одновременно

>>144762181
но можно дать сосать им одновременно. Они тогда будут располагаться симметрично по бокам от хуя

Може да ви направи впечатление, че T-симетрията напомня на CP-симетрията и това навежда много хора на мисълта, че античастиците са като нормалните частици, но се движат назад във времето.
Отрицателен заряд, който се движи към вас е еквивалентен на положителен заряд, който се отдалечава.
За да се запази CPT-симетрията чисто математически е необходимо след като се нарушава CP- компонентата, да има и съответното нарушение на третия компонент, в случая - T.

>>144762272
главное что бы сторонний наблюдатель товарищь майор не вмешивался в процесс и не нарушал симетрию

CPT-симетрията изисква строго съответствие между материя и антиматерия - частиците и античастиците имат:

равни маси,

време на живот и

магнитен момент,

техните електрически заряди са също равни, но с обратни знаци, а

спиновете са равни по стойност и противоположни по посока.


За да ви демонстрирам CPT-трансформацията, ще използвам като аналогия в плоското пространство една не толкова популярна мозайка на любимия ми художник-математик Ешер.

Наличието на CPT-симетрия определя, че ако се направи огледално отражение на нашата Вселена (съответстващо на инверсия на Р-четността), всичката й материя се замени с антиматерия (което съответства на инверсия на заряда- C-четност) и тя бъде обърната във времето, ще се държи точно като нашата Вселена и във всеки момент двете вселени ще са абсолютно идентични.
народ что это блядь за язык?

През 1954 г., Герхарт Людерс (Gerhart Lüders) и Волфганг Паули (Wolfgang Pauli) дават ясни доказателства за една теорема, наречена по-късно теорема на Людерс - Паули, която доказва запазването на CPT-симетрията за всички физически явления. Тя се извежда въз основа на законите на квантовата механика и инвариантността на Лоренцовите трансформации. CPT-теоремата твърди, че всяка коректна квантова полева теория трябва да бъде CPT-инвариантна

Всъщност, този принцип изразява еквивалентността в Специалната теория на относителността на инерционните отправни системи, които се движат равномерно и праволинейно една спрямо друга по права линия.

В Общата теория на относителността, включваща гравитацията и изкривяването на пространство-времето, общата инвариантност вече не е възможна, но теорията остава Лоренцово инвариантна в локален смисъл - в малка област около наблюдателя.

Унитарността се изразява в това, че всяка физическа величина, независимо от вида й - векторна, тензорна или скаларна, ще има една и съща големина при каквото и да е нейно завъртане, в произволен друг момент, ако системата междувременно не е изпитала въздействие.

Принципът на локалната Лоренцова инвариантност се състои в това, че резултатът от един локален гравитационен експеримент в една свободно падаща отправна система, не зависи от скоростта на системата. Тук "локален" означава ограничен в достатъчно малка област от пространството и времето. Този принцип понякога се нарича "локална справедливост на специалната теория на относителността" или "силен принцип на еквивалентност".

Търсенето на нарушение на CPT-инвариантността е един добър начин да се търси нова физика, отиваща отвъд Стандартния модел.
Отново търсене на нарушение на симетрията
Струнните теории - надежда за обединителна теория през краха на CPT-симетрията

Теориите, които допускат нарушение на CPT-симетрията, предполагат нарушаване на основни положения на теорията на относителността като представата, че структурата на пространство-времето е гладка, че то се състои от безразмерни точки.

Теорията на струните, суперструните, цикличната квантова гравитация (Loop quantum gravity), М-теорията предполагат, че пространство-времето се квантува, че е неоднородно, зърнисто - състои се или от едномерни "струни" , че и многоизмерни - 10, 11-мерни, според теорията на струните или многомерни мембрани: N-брани (М-теорията) или т. н. спинова пяна, състояща се от малки квантови клетки (теория за цикличната квантова гравитация).

Последните 20-30 години, теорията на струните, както и различните й етапи на развитие и обобщения - суперструнната теория и М-теорията, набира особена популярност. Тези теории са си поставили нелеката задача да премахнат противоречията между теорията на относителността и квантовата теория, което ги превръща в най-значимият кандидат за "теория на всичко".

Уви, твърденията на тези нови теории не само, че не се потвърждават от опити, но и не могат да бъдат потвърдени експериментално, за разлика от теорията на относителността или квантовата механика. Затова теорията на струните, остава засега в голяма степен умозрителна конструкция.

Експериментът ALPHA в търсене на CPT- нарушение

Ако пространство-времето е CPT-инвариантно, антиматерията трябва да се държи по идентичен начин като материята.
Както съобщих в статията за Антиматерията, през 2010г., физици в Европейския център за ядрени изследвания CERN успяват да получат и задържат повече от 16 минути 38 атома антиводород, достатъчно време и количество за изследване, благодарение на апаратурата ALPHA (Antihydrogen Laser Physics Apparatus).
Два експеримента в ЦЕРН, изследващи успоредно водородния и антиводородния атома биха потвърдили или отхвърлили хипотезата на струнните теории.

Неутриното е толкова леко, защото някой прекалено тежък е седнал от другата страна на люлката (видео)

>>144757013 (OP)
Пошел нахуй, пидор очкастый.
Вангую что я в месяц зарабатываю больше, чем ты за пол года.
мимо синьор пхп-макакен

ъв Вселената има много повече материя от антиматерия. За щастие, защото ако бяха в равни количества и влязат в контакт една с друга, ще се анихилират и ще се превърнат в светлина. И тогава Вселената нямаше да е такава, каквато я познаваме. Тази т. нар. барионна асиметрия трябва да е възникнала в ранната Вселена, но как това се е случило точно, че все още е загадка. Според Стандартния модел на елементарните частици би трябвало да има в природата равни количества материя и антиматерия, защото така следва от CP-симетрията, която е симетрия на заряда (charge) и пространствена четност (parity).

Но отдавна е установено, че при слабите взаимодействия съществуват различия в поведението на частици и античастици и CP-симетрията се нарушава. Но този дисбаланс между кварки и антикварки, които изграждат ядрените частици - протони и неутрони, е много малък. Кварките и антикварките се държат твърде симетрично (или недостаъчно несиметрично), за да са виновни за дисбаланса между материя и антиматерия във Вселената.

Стивен Хокинг "Кратка история на времето
от големия взрив до черните дупки"

Според Аристотел цялата материя във Вселената се състои от четири основни елемента: земя, въздух, огън и вода. Върху тези елементи действат две сили: гравитацията, тенденцията на земята и водата да потъват, и левитацията, тенденцията на въздуха и огъня да се издигат. Това разделение на съдържанието на Вселената на материя и сили се използва и днес.

Според Аристотел материята е непрекъсната, т.е. можем да делим един къс материя на все по-малки и по-малки парченца безкрай и пак няма да стигнем до зрънце материя, което да не може да се дели по-нататък. Някои гърци обаче, например Демокрит, твърдели, че на материята е присъща зърнистостта и че всичко е изградено от голям брой различни по вид атоми. (Гръцката дума атом означава неделим.) Векове наред спорът продължил без някакво реално доказателство за едната или другата страна, докато през 1803 г. английският химик и физик Джон Далтон отбелязал факта, че химичните съединения винаги се свързват в определени пропорции, което може да се обясни с групирането на атоми и образуването на т.нар. молекули. Но спорът между двете философски школи не бил окончателно решен в полза на атомистите чак до началото на нашия век.

Едно от съществените физически доказателства бе дадено от Айнщайн. В своя труд, написан през 1905 г., няколко седмици преди знаменития труд за специалната теория на относителността, Айнщайн отбелязва, че т.нар. Брауново движение — неправилното, случайно движение на прашинките, суспендирани в течност — може да се обясни като сблъскване на атомите на течността с частиците на праха.

По това време вече съществували подозрения, че атомите въпреки всичко не са неделими. Няколко години по-рано изследователят от Тринити Колидж в Кеймбридж Дж. Дж. Томсън демонстрирал съществуването на материална частица, наречена електрон, чиято маса е под 1/1000 от масата на най-лекия атом. Той използвал система, подобна на съвременния кинескоп: нагорещена до червено метална жичка освобождава електроните, а понеже те са заредени отрицателно, може да се използва електрично поле, което да ги ускорява към екран с фосфорно покритие. Когато се ударят в екрана, се генерират светлинни проблясъци. Скоро се установило, че тези електрони би трябвало да идват от самите атоми и през 1911 г. английският физик Ърнест Ръдърфорд най-сетне показал, че атомите на веществото наистина имат вътрешен строеж: те са изградени от съвсем мъничко, положително заредено ядро, около което обикалят електрони. Той стигнал до това заключение, като анализирал начина, по който алфа-частиците, които са положително заредени и се освобождават от радиоактивни атоми, се отклоняват при сблъскването си с атоми.

Първоначално се смятало, че атомното ядро е изградено от електрони и различен брой положително заредени частици, наречени протони от гръцкото „първи“, защото се приемало, че това са фундаменталните градивни елементи на материята. През 1932 г. обаче един колега на Ръдърфорд от Кеймбридж, Джеймс Чадуик, открил, че ядрото съдържа друга частица, наречена неутрон, който има почти еднаква маса с протона, но е без електричен заряд. За това откритие Чадуик получил Нобелова награда и бил избран за магистър в Гонвил енд Киз Колидж — Кеймбридж (колежът, в който сега съм сътрудник). Впоследствие той се отказал от степента магистър поради разногласия със сътрудниците. В колежа се водели ожесточени спорове от времето, когато завърнали се от войната млади сътрудници гласували вот на недоверие на много от старите сътрудници, които отдавна били в колежа. Това е било преди моето време; аз постъпих в колежа през 1965 г. и хванах края на ожесточенията, когато подобни несъгласия заставиха друг магистър, Нобелов лауреат — сър Нейвил Мот, да напусне.

Допреди двадесетина години се смяташе, че протоните и неутроните са „елементарни“ частици, но експериментите, в които протони се сблъскваха с други протони или с електрони при високи скорости, показаха, че фактически те се състоят от по-малки частици. Тези частици бяха наречени кварки от физика Мюрай Гел-Ман (Калифорнийски технологичен институт), който получи Нобелова награда за 1969 г. за работата си върху тях. Названието идва от неточен цитат на фразата „Три кварка за Мъстър Марк!“ на Джеймс Джойс. Предполага се думата кварк да се произнася като кварт, накрая с к вместо т, но обикновено се свързва с ларк (чучулига).

Съществуват няколко разновидности на кварка: вероятно има поне шест „аромата“, като всеки „аромат“ се явява в три цвята — червен, зелен и син. (Трябва да отбележим, че това са просто названия: кварките са много по-малки от дължината на видимата светлина, така че нямат цвят в обикновения смисъл.) Изглежда, просто съвременните физици проявяват повече въображение и при наименоването на нови частици и явления вече не се ограничават с гръцкия! Един протон или неутрон се състои от три кварка, по един от всеки цвят.

Вече знаем, че нито атомите, нито протоните и неутроните в тях са неделими. Сега въпросът е: какво представляват истинските елементарни частици, тези основни градивни тухлички, от които е направено всичко? След като дължината на светлинната вълна е много по-голяма от размерите на един атом, ние не можем да се надяваме да „видим“ частите на един атом по обикновен начин. Налага се да използваме нещо с много по-малка дължина на вълната. Както видяхме в последната глава, квантовата механика ни казва, че всички частици са всъщност вълни и че колкото по-голяма е енергията на една частица, толкова по-къса е дължината на съответната вълна.

И така най-добрият възможен отговор на нашия въпрос зависи от това, колко голяма е енергията на частицата, с която разполагаме, защото това определя колко малка е скалата на дължините, която ще използваме. Тези енергии на частиците обикновено се измерват в единици, наречени електронволтове (еУ). (При експериментите на Томсън с електрони видяхме, че той използва електрично поле, за да ги ускори. Енергията, която придобива един електрон от електрично поле един волт е известна като електронволт.) През XIX в., когато единствените енергии на частици, които хората знаеха как да използват, бяха малките енергии от порядъка на няколко електронволта, получени в резултат на химични реакции като горенето например, се смяташе, че атомите са най-малките градивни частици. При експеримента на Ръдърфорд алфа-частиците притежаваха енергия от милион електронволтове. Неотдавна се научихме как да използваме електромагнитни полета за придаване енергия на частиците първоначално от милиони, а по-късно от милиарди електронволтове. Така разбрахме, че частици, които сме смятали преди двадесетина години за „елементарни“, са фактически съставени от по-малки частици. А може би, стигайки до още по-високи енергии, ще установим, че от своя страна и те са съставени от още по-малки частици? Това, разбира се, е възможно, но ние разполагаме с теоретични основания да вярваме, че сме стигнали или сме твърде близо до познаването на крайните градивни тухлички на природата.

>>144757013 (OP)
Не ебу . Хотел бы ответить, но не получается. А что это ты какие-то для физиков/химиков вопросы задаешь. Я юрфак окончил вообще.

>>144763199
da

>>144761587
Вот это правельный опросник.

И вот нахуя мне эти знания? Да и тебе они видать не пригодились, если ты ими только на дваче выпендриваться можешь

Като използваме дуализма вълна/частица, разгледан в последната глава, можем да опишем всички във Вселената, включително светлината и гравитацията, с помощта на частици. Те притежават едно свойство, наречено спин. Един възможен начин да си представим спина е да мислим за частиците като за пумпалчета, които се въртят около една ос. Това обаче би ни заблудило, тъй като квантовата механика ни казва, че частиците нямат добре дефинирана ос. Това, което спинът действително ни казва, е как изглежда частицата от различни посоки. Частица със спин 0 е като точица: тя изглежда еднаква от всички посоки (фиг. 5.1–1). А частица със спин 1 е като стрелкичка: тя изглежда различно от различни посоки (фиг. 5.1–2). Частицата изглежда една и съща само ако я завъртим на пълен оборот (360°). Частица със спин 2 е като двупосочна стрелка (фиг. 5.1–3): тя изглежда по същия начин, ако я завъртим на половин оборот (180°). Подобно частиците с по-голям спин изглеждат по същия начин, ако ги завъртим на по-малки части от един пълен оборот. Всичко това сякаш е много просто, но забележителен факт е, че има частици, които не изглеждат по същия начин, ако ги завъртим само на един пълен оборот: с тях трябва да направим два пълни оборота! За такива частици казваме, че имат спин 1/2.

Всички познати частици във Вселената могат да се разделят на две групи: частици със спин 1/2, които съставляват веществото във Вселената, и частици със спин 0, 1 и 2, които, както ще видим, пораждат взаимодействия между материалните частици.

Материалните частици се подчиняват на т.нар. принцип за забраната на Паули. Той е открит през 1925 г. от австрийския физик Волфганг Паули, за което му бе присъдена Нобелова награда за 1945 г. Паули е прототипът на физика-теоретик: говори се, че дори самото му присъствие в някой град е достатъчно да провали експериментите! Според принципа за забраната на Паули две еднакви частици не могат да съществуват в едно и също състояние, т.е. те не могат едновременно да заемат едно и също място и да имат една и съща скорост в границите, наложени от принципа на неопределеността. Принципът за забраната има решаващо значение, тъй като той обяснява защо материалните частици не колапсират до състояние на твърде голяма плътност под влияние на силите, пораждани от частиците със спин 0, 1 и 2: ако положенията на материалните частици са много близки, техните скорости трябва да се различават, което значи, че те няма дълго да се задържат на едно и също място. Ако светът бе създаден без принципа на Паули, кварките не биха образували отделни, добре дефинирани протони и неутрони. Нито пък те биха образували заедно с електроните отделни, добре дефинирани атоми. Те щяха да колапсират и да се получи една приблизително еднородна, гъста „супа“.

Изясняването на представата за електрона и останалите частици със спин 1/2 стана едва през 1928 г., когато Пол Дирак, който впоследствие бе избран за Лукасова професура по математика в Кеймбридж (същата професура, заемана някога от Нютон, а сега и от мен), предложи една теория. Теорията на Дирак беше първата, която е в съгласие както с квантовата механика, така и със специалната теория на относителността. Тя обясни по математически път защо електронът има спин 1/2, т.е. защо не изглежда по един и същ начин, когато го завъртим на един пълен оборот, а трябва да го завъртим на два пълни оборота. Освен това тя предсказа, че електронът трябва да има партньор: антиелектрон или позитрон. Откриването на позитрона през 1932 г. потвърди теорията на Дирак и му донесе Нобелова награда за физика за 1933 г. Ние вече знаем, че всяка частица има своя античастица, с която може да анихилира. (В случая с частици, пренасящи взаимодействие, античастиците са същите като самите частици.) Възможно е да съществуват цели антисветове и антихора от античастици. Но ако срещнете своя анти-аз, не му подавайте ръка! И двамата ще изчезнете в огромно огнено кълбо!

Въпросът, защо частиците са толкова повече от античастиците около нас, е изключително важен и аз ще се върна на него по-нататък в тази глава.

В квантовата механика силите или взаимодействията между материалните частици се носят от частиците с цял спин — 0, 1 или 2. Всъщност материалната частица — например електрон или кварк — излъчва частица, пренасяща взаимодействие. Отскокът в резултат на това излъчване променя скоростта на материалната частица. Тогава частицата, пренасяща взаимодействие, се сблъсква с друга материална частица и бива погълната. Това сблъскване променя скоростта на втората частица, също както ако между двете материални частици действаше сила.

Съществено свойство на частиците, пренасящи взаимодействие, е, че те не се подчиняват на принципа за забраната на Паули. Това значи, че техният брой, който може да бъде обменян, не е ограничен и поради това те могат да породят силно взаимодействие. Ако обаче частиците, пренасящи взаимодействие, имат голяма маса, това ще затрудни образуването и обмена им на голямо разстояние. Поради това взаимодействията, които те носят, ще са само с малък обсег. От друга страна, ако частиците, пренасящи взаимодействие, нямат собствена маса, взаимодействията ще бъдат с голям обсег. Частиците, носещи взаимодействие, обменяни между материални частици, се наричат виртуални, тъй като за разлика от „реалните“ те не могат да бъдат непосредствено регистрирани с Детектор на частици. Но ние знаем, че те съществуват, защото имат измеряем ефект: те пораждат взаимодействия между материалните частици.

Частиците със спин 0, 1 или 2 понякога съществуват и като реални частици и могат да бъдат директно регистрирани с детектор. Тогава те се явяват във вид на нещо, което класикът-физик би нарекъл вълна — например като светлините или гравитационните вълни. Понякога те се излъчват при взаимодействието между материални частици, при обмен на виртуални частици, пренасящи взаимодействие. (Например електрическата сила на отблъскване между два електрона се дължи на обмен на виртуални фотони, които никога не могат да бъдат непосредствено регистрирани с детектор; но когато един електрон прелита край друг, могат да се освободят реални фотони, които регистрираме като светлинни вълни.)

Частиците, пренасящи взаимодействие, могат да се групират в четири категории в зависимост от големината на взаимодействието, което носят, и частиците, с които взаимодействат. Трябва да отбележим, че това деление на четири групи е изкуствено: то е удобно при разработването на частни теории, но може и да не отговаря на нещо по-сериозно. В крайна сметка повечето физици се надяват да открият една единна теория, която да обясни четирите сили като различни прояви на една-единствена сила. Всъщност мнозина биха казали, че това е главна цел на физиката днес. Наскоро бяха направени успешни опити да се обединят три от четирите групи взаимодействия и аз ще ги опиша в тази глава. Въпросът за обединяването на останалата категория — гравитацията — ще оставим за по-нататък.

Първата категория е гравитационната сила. Тази сила е универсална, т.е. всяка частица изпитва силата на гравитация в зависимост от своята маса или енергия. Гравитацията е най-слабата от четирите сили; тя е толкова слаба, че ако не притежаваше две характерни свойства, изобщо не бихме я забелязали: тя може да действа на големи разстояния и е винаги притегляща. Това означава, че твърде малките гравитационни сили между отделните частици в две големи тела като Земята и Слънцето могат да се сумират и да породят една значителна сила. Другите три сили са или с малък обсег, или в някои случаи — сили на привличане, а в други на отблъскване, така че проявяват тенденция да се унищожават. При разглеждане на гравитационното поле от гледище на квантовата механика взаимодействието между две материални частици се представя чрез частица със спин 2, наречен гравитон. Гравитонът няма собствена маса и поради това носи взаимодействие с голям обсег. Гравитационната сила между Слънцето и Земята се обяснява с обмен на гравитони между частиците, от които са изградени тези две тела. Макар обменяните частици да са виртуални, ефектът им без съмнение е измерим: те заставят Земята да се върти около Слънцето! Реалните гравитони образуват това, което класикът-физик би нарекъл гравитационни вълни. Те са толкова слаби и така трудни за регистриране, че никога не са били наблюдавани.

>>144762991
Дебил.

Оу, сейчас бы какую-то ботаническую хуйню зазубрить.

>>144763436
> раздался голос со стороны библиотеки

>>144757013 (OP)
> 12
Тонко, я оценил.

>>144757013 (OP)
Уже нашёл одно быдло -> >>144757013 (OP)

Быдло бомбануло и завайпало тред.

Это как 12-летний пацан, который думает что первый придумал дрочку, как и оп думает, что он один умеет гуглом пользоваться

>>144763795
быдло не может в болгарский.

>>144757013 (OP)

По твоему разумению и Пушкин - быдло, так как он не ответит на эти вопросы. Господи, сколько ж долбоебоебов на дваче!

>>144757013 (OP)
Лол, тут наука не знает ответа ни на что.

>>144764596
диамерт очка твоей мамаши наука может точно измерять. он равен бесконечности лол

>>144763199
Мне сует всякие подборки ТОП УМЕРШИХ АКТЕРОВ или ТОП-100 ФИЛЬМОВ КОТОРЫЕ ВЫХОДЯТ ЗАВТРА

>>144757013 (OP)
Не знаю нихуя - пошел нахуй с такими вопросами!

>>144757013 (OP)
И тут ты такой поясняешь своими словами за бозон хиггса, на что направлена в текущий момент внешняя политика поРашки, с кем велась война Совком с 41 по 45 годы. И не забываешь метку ОПа.
Хотя-бы один ответ будет НЕверным по моему скромному мнению и ты БИДЛА.
Оп, ты ебанутый?
Как мне в жизни пригодится триплетный генетический код если я на госслужбе пытаюсь получить лицензию адвоката? При том попутно я занимаюсь организаторской деятельностью в свободное время в нескольких регионах детские фестивали красок организовывал, тебе похуй а малолеткам в радость, донорством 2 сдачи плазмы до почетного донора и благотворительностью?
Или может быть признак БИДЛА в том что я не поддерживаю церковь, и вообще хреновенько отношусь к религиям, однако положительно к вере?

>>144766641
Если то что пишешь взаправду, но надо тебе битардов жизни учить? Вон потратил даже время ответ настругать чтобы троля покормить

>>144767306
скучный вечер, моя тяночка в 1к км от меня и к ней я попаду только после получения лицензии, раньше нету смысла уебывать отсюда ибо там снова придется вкатываться на госслужбу, отработать n времени и только потом на лицензию подавать. А жить в ее городе с ЗП начинающего госслужащего не получится без своей хатки.

>>144758095
Тащемта на эти вопросы никто не ответит, ибо это нерешенные проблемы науки.

>>144757013 (OP)
1. По кочану.
2. Можешь, разрешаю
3. Просто.
4. Могут, а может нет, а может пошел ты
5. Хуйвместимы
6. Сохраняется в твоей мамаше
7. Нет.
8. Таков: точный механизм.
9. Ты забыл про бульон.
10. 14,88
11. Это вообще не вопрос
12. Нахуй пошел
Уф, ответил на все. инб4 неверно - а такого условия не было

>>144757013 (OP)
Лол. Оп узнал, что такое википедия?

>>144757013 (OP)
И нахуя это всё знать то? Я вот специализируюсь в физике тёмной материи(и гипотетической хронопрослойки), физике элементарных частиц и теории М-верса.

Нахуя мне знать всякие термины химиков, биологов, генетиков, и математиков?

Какое отношение имеют генетические коды к пропорциональности концентрации тёмной материи к обычной материи и к силе гравитации? Как знание о катионах позволит расчитать энергию позитрон-электронной пары, образующейся в ходе коллизии двух высокоэнергетических фотонов в оптической вакуумной камере? Как познание хроматического числа евклидового пространства поможет провести расчёт расхождения двух миров Мультивселенной?

>>144757013 (OP)
Когда я последний раз какал?

Если не можешь ответить даже на один вопрос, то ты быдло.

>>144757013 (OP)
я быдло
/thread

>>144757013 (OP)
Ты сам ответить не можешь.
/thread

>>144757013 (OP)
1. Потому что Господь Бог его таким сделал.
2. Господу нашему ведома структура полипептидной цепи.
3. Жизнь образовалась по Божьему промыслу, а не из неживых химических соединений.
4. Черные дыры - порталы в ад. Не стоит размышлять о таких вещах.
5. Совместимы, если на то есть Божья воля.
6. Не угодноя Богу вещь.
7. См. Пункт 5.
8. С Божьей помощью, не иначе.
9. По Божьей воле.
11. См. пункт 5.
12. Только Господу ведамо это.

>>144757013 (OP)
Эммммм... Ну давай попробую.
1. -
2. -
3. Там вроде молния ударила и и химические элементы слиплись в ДНК
4. -
5. -
6. -
7. -
8. -
9. -
10. -
11. -
12. -

О, на один вопрос ответ знаю.
Я НЕ БЫДЛО:3

>>144757013 (OP)
Тонко, все вопросы - нерешённые научные проблемы современности.

>>144757013 (OP)
ОП- хуй

>>144757013 (OP)

>А давайте проверим сколько быдла на сосаче

>1.Почему мы существуем и зачем?
>2.Есть ли Бог?
>3.Почему появилась Вселенная?
>4.Что будет с человечеством в будущем?
>5.Что первично: материя или дух?

>Если не можешь ответить даже на один вопрос, то ты быдло.